ЮНЕСКО не може да спре китаизацията на Холивуд
Въздействието на ограниченията, подхванати от държавните управления по света в отговор на ковид, се оказа по-сериозно от плануваното. Това оповестява пресслужбата на Организацията на Обединените народи за обучение, просвета и просвета (ЮНЕСКО), чието седалище е в Париж.
Сред тревожните данни, изброени в прессъобщението, четем, че една трета от художествените галерии е трябвало да съкратят половината от чиновниците си. Ограниченията, признати заради ковид, могат да костват на музикалната промишленост загуби от над 10 милиарда евро, а световният издателски пазар може да се свие със 7,5% заради епидемичната криза “.
Новината в известието е, че в отговор на пандемията, затворила много кина, театри и книжарници и лишила артистите от професионални благоприятни условия, ЮНЕСКО е създала " пособие " за политиците под формата на справочник „ Култура в рецесия “. Брошурата, споделят от организацията, " съдържа на практика инструкции, които могат да помогнат на държавните управления да се оправят с провокациите, пред които са изправени експертите в региона на културата по време на пандемия “.
Сега провокации има на всички места и за всички, но някои са по-големи, други - по-малки, а трети могат да се окажат съдбовни.
Безспорно на музикантите не им е елементарно. На много места по света те бяха лишени от най-доходоносната част от бизнеса си - концертите. Но въпреки всичко могат да записват, издават и продават музика. Някои международно известни имена издадаха албуми, което другояче може би нямаше да забележим скоро. Театрите на Бродуей наистина са застрашени, а тези по Раковска не чак толкоз - те даже не бяха затворени. Наистина ще изгубят пари, само че артистите са в по-голяма заплаха. Освен че могат да се заразят, те могат и да бъдат глобени, в случай че излязат с маска на сцената — все едно, че са влезли без маска в градския превоз. Галериите и музеите обаче бяха принудени да прекратят работа, макар че поради спецификата на тяхната активност и публиката им, са много по-безопасни пространства от театрите.
Принудителното стоене вкъщи може да е затормозяващо, но да е от изгода за творчеството, или най-малко за продуктивността на писатели, музиканти, художници… В световната литература има образци за шедьоври, основани под карантина. По време на епидемията от холера през 1830 г. Александър Пушкин прекарва три месеца наложително затворен в имението Болдино и през това време написва някои от най-хубавите творби на съветската литература, а Шекспир основава " Крал Лир " по време на чума.
Ако има бранш в културата, който днес да наподобява най-застрашен от всеобщи банкрути, това е киноразпространението. Затварянето на кината е напът да ги убие, но в основата на казуса е възходът на стрийминг услугите, на които коронавирусът допълнително придаде мощен подтик. На стрийминг платформа за доста по-малко пари човек може да гледа доста повече филми, без даже да излиза от у дома и да се среща с вируси и пуканки. Губи само по-силното въздействие на несравнимо по-високото качество на големия екран и страстта от споделеното изживяване.
Дори и да отворят, никой не знае какъв брой време ще мине преди феновете да се престрашат да се върнат, и то първо заради хитовите заглавия. Получава се параграф 22, защото преди феновете да са се върнали, студията пък не желаят да пуснат хитовите си заглавия.. А до момента в който изчакват края на пандемията, когато и да пристигна той, България (и не само) може остане без киносалони. У нас към този момент се е случвало веднъж - след приватизацията на кината през 90-те.
Но в Съединени американски щати, където се чака най-голямата верига киносалони AMC със стогодишна история и 630 мегаплекса, да разгласи банкрут през януари, ще е за първи път. Без киносалоните няма да има и кино, а само видео, телевизия и стрийминг. Има обаче още една опция - кината в Китай, който още преди пандемията вече беше станал най-големият кино пазар с 12 408 киносалона (в Съединени американски щати през 2019-а кината бяха 5869 ), със 70 хиляди кино екрана и над 1,7 милиарда кино публика. А сега е общо взето единственият от голяма важност.
Така през последните месеци Китай, където по една или друга причина няма вируси и киносалоните работят, има възможност да взема решение ориста на холивудските филми. И не пропуска да се възползва от нея. Всеки път, която нещо не допадне на комунистическото управление на страната, то стопира кино лентата, или най-малко рекламата му, което на процедура е същото. А на китайските ръководители не им харесват доста неща — от филмите с призраци и зомбита, през актьорите, играли във филми за Тибет или споменавали Синцзян и уйгурите, до всичко, свързано с Мечо Пух. Засега Китай споделя единствено какво не желае да вижда, само че от утре може да стартира и да споделя какво желае да види. А за Холивуд, както знаем, парите постоянно са били от първостепенно значение.
Ако нещата продължат по този метод, надали ЮНЕСКО ще може да предложи наръчник, който да предотврати тази наклонност. А това ще е краят на този Холивуд, който познаваме.
Сред тревожните данни, изброени в прессъобщението, четем, че една трета от художествените галерии е трябвало да съкратят половината от чиновниците си. Ограниченията, признати заради ковид, могат да костват на музикалната промишленост загуби от над 10 милиарда евро, а световният издателски пазар може да се свие със 7,5% заради епидемичната криза “.
Новината в известието е, че в отговор на пандемията, затворила много кина, театри и книжарници и лишила артистите от професионални благоприятни условия, ЮНЕСКО е създала " пособие " за политиците под формата на справочник „ Култура в рецесия “. Брошурата, споделят от организацията, " съдържа на практика инструкции, които могат да помогнат на държавните управления да се оправят с провокациите, пред които са изправени експертите в региона на културата по време на пандемия “.
Сега провокации има на всички места и за всички, но някои са по-големи, други - по-малки, а трети могат да се окажат съдбовни.
Безспорно на музикантите не им е елементарно. На много места по света те бяха лишени от най-доходоносната част от бизнеса си - концертите. Но въпреки всичко могат да записват, издават и продават музика. Някои международно известни имена издадаха албуми, което другояче може би нямаше да забележим скоро. Театрите на Бродуей наистина са застрашени, а тези по Раковска не чак толкоз - те даже не бяха затворени. Наистина ще изгубят пари, само че артистите са в по-голяма заплаха. Освен че могат да се заразят, те могат и да бъдат глобени, в случай че излязат с маска на сцената — все едно, че са влезли без маска в градския превоз. Галериите и музеите обаче бяха принудени да прекратят работа, макар че поради спецификата на тяхната активност и публиката им, са много по-безопасни пространства от театрите.
Принудителното стоене вкъщи може да е затормозяващо, но да е от изгода за творчеството, или най-малко за продуктивността на писатели, музиканти, художници… В световната литература има образци за шедьоври, основани под карантина. По време на епидемията от холера през 1830 г. Александър Пушкин прекарва три месеца наложително затворен в имението Болдино и през това време написва някои от най-хубавите творби на съветската литература, а Шекспир основава " Крал Лир " по време на чума.
Ако има бранш в културата, който днес да наподобява най-застрашен от всеобщи банкрути, това е киноразпространението. Затварянето на кината е напът да ги убие, но в основата на казуса е възходът на стрийминг услугите, на които коронавирусът допълнително придаде мощен подтик. На стрийминг платформа за доста по-малко пари човек може да гледа доста повече филми, без даже да излиза от у дома и да се среща с вируси и пуканки. Губи само по-силното въздействие на несравнимо по-високото качество на големия екран и страстта от споделеното изживяване.
Дори и да отворят, никой не знае какъв брой време ще мине преди феновете да се престрашат да се върнат, и то първо заради хитовите заглавия. Получава се параграф 22, защото преди феновете да са се върнали, студията пък не желаят да пуснат хитовите си заглавия.. А до момента в който изчакват края на пандемията, когато и да пристигна той, България (и не само) може остане без киносалони. У нас към този момент се е случвало веднъж - след приватизацията на кината през 90-те.
Но в Съединени американски щати, където се чака най-голямата верига киносалони AMC със стогодишна история и 630 мегаплекса, да разгласи банкрут през януари, ще е за първи път. Без киносалоните няма да има и кино, а само видео, телевизия и стрийминг. Има обаче още една опция - кината в Китай, който още преди пандемията вече беше станал най-големият кино пазар с 12 408 киносалона (в Съединени американски щати през 2019-а кината бяха 5869 ), със 70 хиляди кино екрана и над 1,7 милиарда кино публика. А сега е общо взето единственият от голяма важност.
Така през последните месеци Китай, където по една или друга причина няма вируси и киносалоните работят, има възможност да взема решение ориста на холивудските филми. И не пропуска да се възползва от нея. Всеки път, която нещо не допадне на комунистическото управление на страната, то стопира кино лентата, или най-малко рекламата му, което на процедура е същото. А на китайските ръководители не им харесват доста неща — от филмите с призраци и зомбита, през актьорите, играли във филми за Тибет или споменавали Синцзян и уйгурите, до всичко, свързано с Мечо Пух. Засега Китай споделя единствено какво не желае да вижда, само че от утре може да стартира и да споделя какво желае да види. А за Холивуд, както знаем, парите постоянно са били от първостепенно значение.
Ако нещата продължат по този метод, надали ЮНЕСКО ще може да предложи наръчник, който да предотврати тази наклонност. А това ще е краят на този Холивуд, който познаваме.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ